Как си ти,
отгато мен не няма,
свикна ли и почта слип ли стана?
Съвеста си изчисти ли от греховете с мене?
И започна ли па да обичаш жената до тебе?
Как си ти?
Как да бъда, свиквам някак, избор няма.
Всичко правя, пак ме бъдя да се вкара.
С нея да съм, верен да съм, овеч так си.
И привидно спрях да мисля вече как си.
Остана жив и продължив.
До края с теб
не си простих.
Ех, любов,
ой едно благодаря ти каза, за това,
че от мен насила се оказа.
Ех, наси,
а какво ти струва, кой ти го призна?
Цяло живо гледаш другите да са щастливи,
а за
нас ще помислиш ли веднъж, кажи ми.
Ех, любов,
остани с мен по не до сутринта.
Господи,
къде е съвестта ти?
Този мъж, защо ми го изпрати?
Ако пак се прегърнем, така ще останем до края.
А да бягам отново, дали ще се струва, не зная.
Господи...
Прегърни ме, целуни ме, съживи ме.
С теб поли ме, до без тебе по боли ме.
Не бяхме,
но за мене най-изгрешихме.
Във деня, в който се,
се разделихме.
Остана жив и продължих.
Ех,
любов,
о едно благодаря ти, каза, за това.
Ще от мен да си ласе, отказа.
Ех, наси, ах, какво ти струва,
кой ти го признал.
Цяло живо, гледаш другите да са щастливи,
а зараз ще
помислиш ли веднъж,
кажи ми.
Ех, любов,
остани с мен по не до сутринта.
Ех, наси,
ах, какво ти струва, кой ти го признал.
Цяло живо,
гледаш другите да са щастливи,
а зараз ще
помислиш ли веднъж, кажи ми.
Ех, любов,
остани с мен по не до сутринта.